ВКС с решение от значение за развитието на правото: В случай на въведено от работодател непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 от КТ размерът на възнаграждението на служителя зависи от реално отработеното работно време.

Нашият екип постигна значителен успех, защитавайки клиента ни пред Върховния касационен съд (ВКС) в трудовоправен спор, свързан с размера на трудовото възнаграждение при установено от работодател намалено работно време при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка (чл. 138а, ал. 2 КТ). Съдът постанови, че в този случай следва да се приложи общото правило, уредено в чл.247, ал.1 КТ, според което размерът на трудовото възнаграждение зависи от реално отработеното работно време. Това решение не само защити интересите на нашия клиент, но и допринася за изясняване на новата правна уредба на трудовите правоотношения в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Във връзка с обявяване на извънредното положение в България и необходимостта от уреждане на трудовоправните отношения е добавена нова ал. 2 към чл. 138а КТ, в сила от 13.03.2020 г., с която е предоставена възможност на работодателя едностранно да установи в предприятието или в негово звено за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Преследваната цел от законодателя с новата ал. 2 на чл.138а КТ е да се запазят работните места на работниците, като се предостави възможност на работодателя да реорганизира дейността си за времето на извънредното положение, респ. извънредната епидемична обстановка. Впоследствие е прието изменение на ал. 2 на чл. 138а КТ, в сила от 14.05.2020 г., което предвижда, че работодателят може да въведе непълно работно време в предприятието или в негово звено не само при обявено извънредно положение, но и при обявена извънредна епидемична обстановка.

Между страни по трудово правоотношение възниква правен спор относно размера на дължимото трудово възнаграждение на служител, който работи при намалено работно време при условията на чл. 138а, ал. 2 от КТ. Предвид липсата на съдебна практика и на основание чл. 280, т. 3 ГПК, въззивното решение по казуса е допуснато до касационно обжалване. С решение от 22.01.2025 г. ВКС окончателно решава въпроса за размера на възнаграждението, което се дължи на служител, работил при условията на чл. 138а, ал. 2 КТ.

Съгласно решението на ВКС при едностранно установено на основание чл. 138а, ал.2 КТ непълно работно време следва да се приложи общото правило, уредено в чл.247, ал.1 КТ, според което размерът на трудовото възнаграждение зависи от реално отработеното работно време. Мотивите в подкрепа на решението на ВКС са липсата на специална норма, която да дерогира приложението на общата норма, както и правилото за недопускане на неоснователно обогатяване.

При прилагане на чл. 138а, ал. 2 КТ неотносима се явява нормата на чл. 267а КТ, според която за времето на преустановяване на работата при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка (чл. 120в КТ) работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Нормата на чл. 267а КТ е специална и императивна, като не може да се тълкува разширително, нито да се прилага по аналогия към други хипотези, непосочени изрично от законодателя.

Статията e публикувана в CEE Legal Matters на английски език, като може да я прочетете тук:
https://ceelegalmatters.com/bulgaria/28863-scc-in-case-of-reduced-working-hours-remuneration-due-depends-on-the-actual-duration-of-working-time