На 26 март 2019 година Европейският парламент прие окончателния вариант на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар^[1] – един от крайъгълните камъни на реформата на авторското право в Европейския съюз. Приемането на директивата поставя началото на края на един процес, който се отличава на фона на европейската законодателна практика с липсата на предсказуемост и еднопосочност, както и с противоречивите реакции, които директивата разбуди в обществото.

Как се стигна дотук?

След повече от две години подготовка, през лятото на миналата година внесеното от Европейската комисия предложение за директива за авторското право в цифровия единен пазар бе преработено и прието от Съвета на Европейския съюз (представляващ правителствата на държавите членки), въпреки съпротивата на Германия, Нидерландия, Белгия, Финландия, Словения и Унгария. Европейският парламент обаче отхвърли както варианта на Комисията, така и варианта на Съвета, с аргумент, че не предлагат достатъчни гаранции за правата на европейски гражданин, и на свой ред прие собствен, трети вариант на директивата. Така през есента на 2018 година трите институции започнаха процедурата по триалог, в рамките на която трябваше да бъде формулиран окончателният вариант на европейския законодателен акт.

Процедурата по триалог беше изправена пред провал, когато в края на месец януари на тази година компромисният вариант, предложен от правителството на Румъния, която пое председателството на Съвета на ЕС от 1 януари тази година, бе отхвърлен. Изненадващият пробив в преговорите дойде в края на февруари, когато трите преговарящи институции – Европейската комисия, Европейския Парламент и Съвета на Европа – постигнаха консенсус около окончателния вариант на новите изисквания, който бе внесен и приет в Европейския парламент тази седмица.

Новата директива

Към настоящия момент правният режим на защита на авторските и сродните им права в интернет е уреден на нивото на Съюза с няколко директиви, сред които Директива 96/9/ЕО^[2], Директива 2001/29/ЕО^[3], Директива 2009/24/ЕО^[4], както и националното законодателство на държавите членки по тяхното транспониране. Разпоредбите на тези директиви обаче просто не отговарят на състоянието на техниката през 2019 година, белязано от бума в развитието на информационни и комуникационни технологии и един интернет пазар, в който повече или по-малко всеки е консуматор на съдържание (така например в посоченото законодателство липсва ясна уредба относно споделянето на съдържание-обект на авторски и сродни права в медийните агрегатори и социалните мрежи, превърнали се в източник на новини и актуална информация с все по-голямо значение за европейските граждани^[5]).

Основната задача на новата директива е да приспособи съществуващата правна рамка за защита на авторското право и сродните му права в информационното общество към условията на цифровия единен пазар. По-специално директивата:

• разширява хипотезите на свободно използване на авторски произведения и бази данни от изследователски и образователни институции, както и институции в областта на опазването на културното наследство;
• разширява кръга на лицата, които попадат в обхвата на лицензионните споразумения, сключвани с организациите за управление на колективни права;
• задължава държавите членки да предвидят механизъм за арбитриране на споровете, свързани с използването на аудиовизуални произведения и друго авторско съдържание, включително чрез „video-on-demand“ услуги като VOYO, Netflix и HBO GO;
• си поставя за цел да стимулира сключването на лицензионни споразумения за ползване на обекти на авторско право и сродните му права в интернет като разширява кръга на носителите на авторски и сродни права и отговорността на доставчиците на услуги за онлайн споделяне на съдържание при нарушение на тези права.

Спорните моменти

Именно последното предложение предизвика широк обществен отзвук и противоречиви реакции, свързани най-вече с придобилите популярност  като link tax clause и meme ban clause разпоредби на член 11 и член 13 от директивата.

Член 11 предвижда, че издателите на вестници, списания и други периодични издания ще разполагат с право да забранят възпроизвеждането под какъвто и да е начин и в каквато и да е форма изцяло или частично, споделянето и качването на медийни публикации, статии и други журналистически материали от доставчиците на услуги на информационното общество (социални мрежи, агрегатори на новини, търсачки и блогове) в срок от две години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на публикацията. Следователно ако търсачка, блог или друг агрегатор на новини възпроизведе статия или друг материал без разрешение на съответния издател, където за пръв път е публикуван материалът, за него може да възникне риск от ангажиране на отговорността му пред компетентните органи.

Член 13 пък задължава доставчиците на услуги за онлайн споделяне на съдържание да сключат лицензионни споразумения или да преустановят ползването на авторско съдържание както от самите тях, така и от техните потребители. Първоначалната редакция вариант на чл.13 предвиждаше в случай, че доставчиците на услуги за споделяне решат да не сключват лицензионни споразумения, да въведат механизми за автоматично филтриране на съдържание. Тази технология обаче крие риск от ограничаване на правата както на самите доставчици, тъй като е изключително скъпа, а малко компании разполагат с ресурсите на Facebook и Alphabet - компанията, управляваща групата на Google - така и за самите потребители, тъй като възникваше реална опасност видеоклип с кавър версия на определела песен да бъде обект на автоматично блокиране от съответния филтър, разпознал мелодията като авторско съдържание. В окончателната си редакция член 13 въвежда система от критерии, които да бъдат използвани за оценка дали съответния доставчик е приложил достатъчно гаранции за защита на авторското съдържание. Освен това доставчиците за длъжни да създадат и механизъм за разглеждане на жалби във връзка с твърдяни нарушения на авторски и сродни права.

Изключенията

За да се обезпечи приемането на новата директива за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар бяха предвидени редица изключения от строгите изисквания на чл.11 и чл.13:

• по отношение на споделянето от доставчици на услуги за онлайн споделяне на съдържание или техните потребители, когато е споделени единствено няколко думи и/или препратка (hyperlink) към съответното съдържание – обект на авторски и сродни права, или споделянето на съдържание се прави единствено с цел обзор, критика, карикатура или гротеска (напр. при разпространение т.нар. meme чрез поставяне на текст с хумористично съдържание върху произведения на изкуството);
• по отношение на физическите лица, споделящи съдържание с лична и нетърговска цел (напр. споделяне на новини в личен профил в сопциална мрежа), онлайн енциклопедиите (напр. Wikipedia), сайтовете с образователна и нестопанска цел и open-source платформите.

В последния момент бе предвидено изключение и за всички новите доставчици на услуги за онлайн споделяне на съдържание в първите три години след като същите са започнали да упражняват дейността си ако имат годишен оборот на стойност под 10 милиона евро, както и по-малко от 5 милиона уникални посетители месечно.

Какво следва оттук нататък?

Окончателният израз на новите изисквания в областта на защитата на авторското право и сродните права ще бъде даден с вътрешното законодателство, което държавите членки предстои да приеме в изпълнение на директивата. На дискрецията на всяка държава членка е оставено и прецезирането на някои от спорните моменти в директивата, например преценката кога точно един доставчик на услуги за онлайн споделяне на съдържание е положил достатъчно усилия за защита на авторските и сродните им права, кой отказ от текст е достатъчно къс, че да може да бъде използван свободно, наред със съответната препратка към защитено съдържание, както и какви мерки конкретно следва да бъдат предприети от доставчиците за защита на авторските права, когато филтрите за автоматично блокиране на съдържание не са опция.

На фона на все по-единния вътрешен цифров пазар на споделяне на съдържание обаче последната дума е оставена на компаниите. От тях и техните консултанти зависи да намерят златното сечение в своето поведение между това, което е пазарно приемливо, и това, което е правно допустимо; да сключат съответните лицензионни споразумения с организациите за колективно управление на права, да предложат достатъчно гаранции за защитата на тези права, както и да въведат механизмите, гарантиращи, че правата на потребителите на съдържание няма да бъдат накърнени.

Автор: Илиян Трифонов

^[1] Директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар съгласно процедура 2016/0280 (COD) – обикновена законодателна процедура.

^[2] Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни.

^[3] Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

^[4] Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми.

^[5] Така напр.вж. следните изследвания на Pew Research Center:https://www.journalism.org/2018/05/14/many-western-europeans-get-news-via-social-media-but-in-some-countries-substantial-minorities-do-not-pay-attention-to-the-source/pj_2018-05-14_western-europe_5-01/ и  на Евробарометър: http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/topics/fs7_communicating_40_en.pdf