ВЪВЕДЕНИЕ: 

Състоянието на българската икономика претърпя сериозно и динамично развитие през последните години. Благодарение на ниските данъчни ставки, благоприятното си географско разположение и членството си е Европейския съюз, страната се превърна в предпочитана дестинация за насочване на капитали и развитие на нови отрасли, които са били или в застой през последните 2 десетилетия или е липсвал ресурс за тяхното развитие. С приемането на България в ЕС и двупосочното отваряне на пазари, икономиката на страната претърпя бурно развитие, придружено както с резки възходи, така и резки спадове. Въпреки това и на фона на разклатената икономика в цял свят, страната остава и към момента с един от най-малките дефицити в Европа и сравнително нисък външен дълг спрямо собствения си БВП. 

През последната 2012 година броят на сделките по сливания и придобивания, както и техният размер намаляват в сравнение с 2011г. Основните сделки са в сферите на селскостопанство, телекомуникациите, хранителната промишленост и енергетика. 

С цел преодоляване на спада в инвестиционната активност и стимулиране на инвестициите,  българското правителство измени един от важните за чуждестранните инвеститори закон  - Закона за насърчаване на инвестициите („ЗНИ“).  

Промените в закона могат да се условно да се обособят в 4 основни групи: 

ИЗЛОЖЕНИЕ: 

 

ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО СЕРТИФИЦИРАНЕ ЧРЕЗ ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА НА ОБЩИНИТЕ ПО НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ 

Промените на ЗНИ в тази връзка имат за цел да се даде възможност на общините в Република България сами да провеждат политика за насърчаване на инвестициите в собствения си регион, съобразявайки се със специфичните му нужди. В тази връзка законът предвижда правото на кмета на дадена община да издава общински сертификат за инвестиционен клас „В“, чийто праг за сертифизиране е по-нисък от минималния за клас „Б“, стига инвестиционни проект да е в съответната община. Насърчителните мерки за проекти със сертификат „В“ са: 

  • Индивидуално административно обслужване, в това число и съкратени срокове за предоставяните от общината услуги;
  • Предоставяне на право на собственост или ограничени вещни права без търг върху имоти частна общинска собственост. 

ВЪВЕЖДАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН КРИТЕРИЙ ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА КЛАС ИНВЕСТИЦИИ – БРОЙ НОВОРАЗКРИТИ РАБОТНИ МЕСТА 

С измененията в ЗНИ се правят изменения във връзка с критериите, на които трябва да отговаря инвестиционният проект, за да получи сертификат за клас инвестиция. В досега действащата нормативна уредба съществуваха два критерия, които приоритетните инвестиционни проекти трябваше да покриват кумулативно – размер на инвестицията и генерирана заетост. С новите въведения в ЗНИ се предвижда възможността двата критерия да се движат в обратнопропорционална зависимост, даваща приоритет на разкриването на нови работни места – по-ниски инвестици, но генерирана по-висока заетост. Това ще даде възможност на компании с по-малък капитал и средства, да развиват нови инвестиционни проекти, които проекти ще доведат до намаление на нивото на безработица и ще обхванат по-широк кръг от хора. 

ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВА НАСЪРЧИТЕЛНА МЯРКА- ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ ОТ ИНВЕСТИТОРА, В КАЧЕСТВОТО МУ НА РАБОТОДАТЕЛ, ЗА ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ 

Друго важно изменение в ЗНИ е въвеждането на нова насърчителна мярка, която има за предмет частично възстановяване на направените от инвеститора задължителни осигурителни плащания за работници и служители, заемащи новооткритите работни места. Новата мярка ще се прилага за високотехнологични проекти или такива реализирани в райони с безработица, надвишаваща средната за страната. По този начин се цели развиването на нови сектори, устойчиво икономическо развитие на страната и преодоляване на високата безработица в някой общини. Освен това, тази мярка представлява силен стимул за инвеститорите да бъдат иновативни.  . Мярката е приложима за малки, средни и големи предприятия и цели създаване на дългосрочна заетост – поне от 3 до 5 години след получаване на финансовата помощ. 

Важно е тази мярка да се отграничи от други подобни, фокусиращи се върху финансовата подкрепа за изграждане на публична техническа инфраструктура. Нужда от такава инфраструктура до границата на своя имот обикновено имат предприятия или инвеститори в сферата на производството, които целят изграждането на нови или разширяването на вече съществуваши мощности. Новата мярка предвидена в ЗНИ е насочена основно към сектора на услугите, където се генерира по-голям обем от работни места. Мярката за финансовата подкрепа за изграждане на публична техническа инфраструктура и новопредвидената мярка по ЗНИ все пак биха могли да се приложат по отношение на проекти в сферата на производството, но инвеститорът има възможност да се възползва само от една от тях, преценяйки конкретните си възможности и потребности. Двете мерки не могат да се приложат едновременно в рамките на един проект. 

Сама по себе си новата мярка представлява безвъзмездна финансова помощ за инвеститора, до размера на вече платените от работодателя задължителни осигурителни вноски за всеки работник или служител, който е назначен на новосъздадените работни места. Освен на критериите за високотехнологичност, или регион с висок процент на безработица, проектите и създадената от тях заетост трябва да отговарят на изискванията за инвестиции, за които може да се получи регионална помощ. 

Поради необходимостта от спазване на строга фискална политика и намаляне на бюджетните разходи се предвиждат ограничения в максималната сума на помощ за един нает, както и на периода, за който ще се прилага мярката. 

За да бъдат възстановени на инвеститора част от задължителните осигурителни вноски, той трябва кумулативни да изпълни следните условия: 

  • инвестицията е завършена в срок и размерът й е удостоверен чрез финансови отчети по реда на Закона за счетоводството, заверени от регистриран одитор, съгласно Закона за независимия финансов одит, като разходите по дейността на одитора ще са за сметка на инвеститора;
  • броят на създадените с изпълнението на инвестицията нови работни места, определен като средносписъчна численост на персонала, е не по-нисък от определения праг;
  • годишното трудово възнаграждение на заетите по трудово правоотношение в предприятието е по-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност, в която се осъществява инвестиционният проект, по данни на Националния статистически институт и др.;
  • инвеститорът реално е платил осигурителните плащания, удостоверено с документ от НАП.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ, СВЪРЗАНИ С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЧУЖДЕНЦИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ – ПОТЕНЦИАЛНИ ИНВЕСТИТОРИ, ДА ПРИДОБИЯТ ПРАВО НА ПРЕБИВАВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЯВАНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ В СТРАНАТА 

Понякога ключов елемент от инвестиционните намерение се оказва възможността за граждани на трети страни да придобият право на продължително или постоянно пребиваване на територията на Република България, включително и възможността да придобиване на българско гражданство. С измененията, в ЗНИ се създава нова глава, която препраща към Закона за чужденците в Република България („ЗЧРБ“) и Закона за българското гражданство („ЗБГ“), в която глава се предвиждат допълнителни мерки, свързани с възможност за чужденци от трети страни – потенциални инвеститори, да придобият право на пребиваване в Република България и българско гражданство във връзка с изпълнявани инвестиционни проекти в страната. Предложените в тези изменения стимули са свързани с разширяване на политиката за насърчаване на инвестициите и създават възможност за инвеститорите и ключови служители да могат да придобиват право на продължително/постоянно пребиваване по реда на ЗЧРБ, в случай че са: 

  • собственици на капитала, управляващи или прокуристи, лица на ключови длъжности,  при изпълнение на сертифициран инвестиционен проект;
  • собственици на капитала (над 50%) в българско дружество, в което има извършени  инвестиции по смисъла на ЗНИ и създадена заетост над определени минимални  прагове в определени икономически дейности, когато няма сертифициран инвестиционен проект;
  • лица, дарили поне 200 000 лева към Националния иновационен фонд. 

Предвижда се и възможност за придобиване на българско гражданство по реда на ЗБГ, след като се направи оценка на заслугите на лицата в икономическата сфера, чрез разписване на критерии, отнасящи се до осъществени инвестиции и създадена заетост по смисъла на ЗНИ. 

С въвеждане на тези нови мерки, инвестиционният климат и благоприятни предпоставки за ивестиции в Република България се подобряват, което следва да доведе до по-усточиво и стабилно развитие на икономиката в страната. Самите инвеститори от своя страна ще имат възможност да се ползват с редица привилегии, особено ако тяхната страна не е член на Европейския съюз. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 

С оглед на намаления обем на инвестициите в почти всички сектори, измененията в ЗНИ са едни благоприятстващи възможности, с които би могло да се постигнат добри резултати, както за инвеститорите като такива, така и работниците и служителите на пазара на труд в Република България. Правилното използване на предоставените от ЗНИ мерки, би могло да стимулира пряко не само ключови сектори за българската икономика, но и по косвен начин редица вторични отрасли. Очакваните резултатите се свеждат, но не само, до: 

  • Възстановяване на нивата на преки чуждестранни инвестиции, отчитани в периода преди глобалната икономическа криза;
  • Икономически растеж в резултат на нарастване на инвестициите в  производства и услуги с висока добавена стойност;
  • Увеличение на дела на инвестициите като процент от БВП;
  • Поддържане на стабилна външна финансова позиция на страната;
  • Създаване на висококвалифицирана заетост и трайно намаляване на безработицата;
  • Насърчаване на икономическата активност в икономически изоставащи региони и намаляване на регионалните различия в страната;
  • Повишаване на ролята на местното самоуправление за провеждане на политиката за насърчаване на инвестициите.