Регулацията на криптоактивите в България

 

Регламент  MICA (Markets in Crypto-Assets) беше официално приет от Европейския парламент на 20 април 2023 г. и одобрен от Съвета на Европейския съюз на 16 май 2023 г. Приемането на MICA е отговор на нарастващата необходимост от регулация в бързо развиващия се свят на крипто-активите и представлява важна стъпка към изграждането на стабилна и сигурна финансова система в ЕС.

Предвид значителния обем на регулацията, въведена на ниво ЕС от MICA и доколкото към момента в България не съществува национална законодателна рамка, свързана с функционирането на пазарите на криптоактиви, както и нуждата от определяне на компетентни органи и ред за упражняване на техните правомощия по регламента, е налице нужда от приемане и допълване на нормативната уредба в България. Във връзка с това на 20.08.2024 г., за публично обсъждане бе публикуван „Законопроект за пазарите на криптоактиви“ (ЗКПА), което дава заявка, че до края на тази година (2024) може да имаме и действащ закон. Срокът за обществено обсъждане приключи на 20.09.2024г.

 

КОЙ ЩЕ РЕГУЛИРА ПАЗАРА И КАКВО СЛЕДВА ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В НЕГО СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА

 

Регулаторите

Една от основите цели на ЗПКА е определянето на национален компетентен орган, като в нашия случай се предвижда тази роля да бъде изпълнявана съвместно от КФН и БНБ.

Комисията за финансов надзор ще регулира предоставянето на услуги за криптоактиви, както и  публично предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, с изключение на токените за електронни пари, които се предвижда да бъдат подведомствени на БНБ.

В допълнение КФН ще разглежда и жалби на потребителите на услуги, свързани с криптоактиви.

 

Какво ше се изисква от участниците на пазара?

МiCA и ЗПКА въвеждат редица задължения и изисквания към участниците на пазара на криптоактиви. Публичното предлагане на активи и предоставянето на услуги ще се извършва само след придобиване на лиценз за осъществяване на съответната дейност или уведомяване на КФН в приложимите случай.

Публичното предлагане на криптоактиви ще изисква изготвянето на т.нар. „бяла книга“ са съответния актив и предоставянето ѝ на регулатора.

Доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да заявяват за вписване правото си да предоставят тези услуги в търговския регистър при Агенцията по вписванията в 7 дневен срок от получаване на лиценза от КФН.

Важно е да отбележим, че законопроектът предвижда отсрочка за лицата,  които предоставят услуги по чл. 4, т.38 и 39 от ЗМИП и са вписани в регистъра, воден от НАП. Ако предложението бъде прието, тези лица ще могат да продължат да осъществяват дейността си без лиценз до края на 2025г., но само на територията на Република България. Едва след получаване на лиценза те ще могат да предоставят услугите си на цялата територия на ЕИП. Мерките за получаване на лиценз следва да се отлагат  и с оглед дългия срок за произнасяне на КФН. Законопроектът предвижда 6 месеца за произнасяне по искането за лиценз, като липсата на отговор в този срок ще се счита за мълчалив отказ.

 

КОИ КРИПТОАКТИВИ СЕ РЕГУЛИРАТ ОТ MiCA и ЗПКА

В своята уредба ЗПКА и MICA, опитвайки се да обхванат цялото разнообразие от криптоактиви, условно разделят токените на три основни групи криптоактиви:

  • токени за електронни пари;
  • токени, обезпечени с активи;
  • криптоактиви, различни от токени за електронни пари и токени, обезпечени с активи;

Общото между всички тях е, че по своята същност всички криптоактивите са приложение на технологията на децентрализирания регистър и блокчейн технологията. Те представляват цифрово представяне на стойност или на права и имат потенциала да генерират значителни ползи за пазарните участници, включително като платежно средство, способ за набиране или извършване на инвестиции и др.

По своята същност първите две групи – токени за електронни пари и токени, обезпечени с активи са изключително близки и сходни. Това са така наречените и добре познати на всички „стейбълкойни“ (stablecoin). Те представляват вид криптовалута, проектирана да поддържа стабилна стойност спрямо някакъв стандарт, като фиатна валута (напр. долар или евро) или друга стойност. Основната идея зад стейбълкойните е да комбинират предимствата на криптовалутите, като бързина и сигурност на трансакциите, с предимството на стабилността на традиционните валути. По този начин те се превръщат в изключително удобно средство за плащане и за съхраняване на средства, като същевременно предпазват от високата волативност на останалите крипто активи

Основната разлика между електронните пари и токените, обезпечени с активи, се състои в начина, по който се поддържа стойността им и как се регулират те. Токените за електронни пари представляват цифрово изражение на стойността на фиатни пари, които са депозирани в регистрирани финансови институции. Те са свързани директно с официални валути и са регулирани като електронни пари от финансовите органи. Стойността на токена за електронни пари е равна на стойността на депозираната фиатна валута. С оглед на своята същност, токените за електронни пари ще бъдат под надзора на БНБ.

Токените, обезпечени с активиса свързани с кошница от активи, която съдържа както фиатни валути, така и стоки или криптовалути и тяхната стойност е стабилна спрямо тези активи. За разлика от токените за електронни пари, като минимум са посочени суми във всяка официална валута, които трябва да бъдат държани като депозити в кредитни институции и които не могат да бъдат по-ниски от 30 % от сумата, обвързана с всяка официална валута. Така например да предположим, че даден емитент пуска на пазара токени, обезпечени с активи на стойност 10 милиона евро. Той ще трябва да поддържа депозити в кредитни институции в размер не по-малък от 3 милиона евро. Тези резерви гарантират, че емитентът има достатъчно ликвидност за да покрие стойността на издадените токени и осигурява стабилност и защита за притежателите на токените.

Криптоактивите, различни от токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари са най- масовите и разпространени криптоактиви. Най-известните такива токени са BTC (Биткойн) и ETH (Етериум). Именно биткойн поставя началото на криптовалутите и започва последвалата финансова революция. Други примери за такива криптоактиви са:

  • Utility Tokens (Токени за използване) - Тези токени предоставят достъп до определени услуги или функции на платформата, на която са издадени. Те често се използват за получаване на специални права или услуги в рамките на дадена блокчейн платформа. Пример за такъв е BNB (Бинанс койн).
  • DeFi токените (Токени за полезност) - Тези токени често се използват като токени за полезност, осигурявайки стимули за потребителите, например чрез награди за предоставяне на ликвидност или участие в протокола.

Именно в тази най-обширна категория криптоактиви са възможни изключения от приложното поле на MiCA и ЗПКА. Така например за отделни NTFs регулацията няма да се прилага, стига активите или правата, които се предоставят с тях, да са реално уникални и незаменяеми. В сферата на децентралицираните финанси (DeFi) също е възможно изключение, като Регламентът не следва да се прилага ако дадена услуга за криптоактиви е напълно децентрализирана и не се използва посредник.

Прилагането на посочените изключения ще се извършва за всеки конкретен случай и ще зависи изключително от решенията и насоките на регулатора.

 

ОБОБЩЕНИЕ

Крипто пазарът е изключително обширен и разнообразен, предоставяйки множество възможности и иновации. Освен гореизброените активи съществуват и много други. Всеки тип токен е проектиран, за да изпълнява специфични функции и да отговаря на нуждите на различни участници в криптоекосистемата. Голямото разнообразие от активи създава съществени затруднения в регламентирането на крипто сегмента. Въпреки това, с MICA и ЗПКА, законодателят поема инициатива към подобряване на сигурността в сектора и създаването на правила, еднакво приложими за всички  участници на Европейския пазар. Приемането на посочените закони е ясен знак, че криптовалутите са тук, за да останат. Тяхното регламентиране е основна стъпка, която ще направят възможно тяхното имплементиране в съвременния живот и ще даде сигурност на инвеститорите.